Залезът на Европа ~ Роберт МЕНАСЕ
За есето си „ Залезът на Европа “ Менасе получава голям брой високи награди. Елитарен план ли е Европейски Съюз, допустима ли е народна власт без шовинизъм, роди ли се новата универсална класа и по кое време ще настъпи залезът на Европа? Есето на австрийския публицист показва повече от всеки различен публицистичен текст от последното десетилетие какво значи да мислиш и действаш като същински европеец. А залезът на Европа е неминуем.
(Robert Menasse, 2017, Fotografie von Rafaela Proell)
Притеснява ви, че Европейски Съюз е елитарен план, а не израз на „ националната воля “? Как ви се коства друга една дефиниция: Ами в случай че трябваше да избирате сред една национална страна, която, финансирана от вашите налози, всъщност пази ползите на дребна група от политически и стопански елити и при избрани условия е подготвена да пази тези ползи с принуждение, чиято жертва сигурно ще сте вие, и въпреки това - една свободна асоциация на свободни жители, чиито наднационални институции пазят вашата независимост и подсигуряват мира, където и да живеете, накъдето и да пътувате и където и да решите да се заселите и да търсите щастието си? Както споделих, всичко е въпрос на дефиниция.
Имаме работа с една администрация, която е в несъгласие с класическата администрация. „ Брюкселският бюрократ “ е исторически напълно нов вид чиновник, първият, който не служи на своя суверен и на своето държавно управление, и първият, който непрекъснато слага под въпрос националната администрация, а от време на време и поправя или отхвърля нейните наредби и решения. Само по себе си това към този момент е едно много с напрежение положение на нещата и на първо място израз на един по-висш исторически разсъдък, като се имат поради опустошенията, провокирани от сляпото „ ръководство “ на по този начин наречените национални ползи, исторически отговор на които всъщност е европейският план.
Демокрацията допуска просветения жител. Когато той се изгуби измежду подстрекаваната от медиите навалица, демокрацията става рискова за обществото.
Идеологически Европейски Съюз се легитимира като „ свободен план “, в който обособените страни се обвързват между тях все по-тясно и се развиват дружно. Когато обаче в този съюз се институционализират спорни ползи и стане допустимо за малко една страна-членка да се настрои против друга, тогава под идеологическия балдахин стартира да прозира една общественост от вълци.
Корените на човек в действителност са надълбоко в районната почва, той е белязан от живота на района. Какво е „ националната еднаквост “ спрямо „ чувството за татковина “? Човешко право е да имаш татковина, не национална еднаквост. Родината е там, където ухания и звуци раздвижват една особена струна, съответното място, където човек не е гостенин, където езиковите особености и причудливи обичаи извикват не единодушие, а възприятие за принадлежност. Родината е единственото място, където дифузното и неразбираемото е въпреки всичко съответно и изострено, където хлябът ухае изключително, страстите са по-силни. Регионалната еднаквост е основата на европейската.
На тези, на които това им звучи утопично, ще кажа, че единствено година преди подписването му договорът от Рим изглеждаше напълно нереалистичен. Падането на Берлинската стена също беше химера единствено ден преди този момент. Ако моето потомство има въобще някакъв исторически опит, той е, че историята трагично се присмива на по този начин наречения на практика разсъдък на по този начин наречените реалисти.
Европейски Съюз е дръзновен, исторически аргументиран план за превъзмогване на национализма и националните страни на континента, легитимирал се с най-дългия кротичък интервал в историята на Европа.
„ Всяка рецесия е опция “ - това, несъмнено, е нелепост (до рецесията се стига таман тъй като не са употребявани наличните възможности). Не, рецесията не е опция, тя е насила. Под опасността от надвисналия залез на Европа тя ще наложи тези политически решения и промени на европейската конституция, невъзможни до момента поради националистическата еснафщина.
„ Демокрация “, е политически учредителен модел, целящ най-хубаво посланичество на жителите и отбрана на техните ползи в националната страна. Нашата народна власт, нашите показа за народна власт, нашият опит от демокрацията, нашите упования от нея, всичко, което ценим като демократични стандарти - всичко това беше и към момента е национална народна власт. Идеята, да се сътвори Европа без шовинизъм беше мъдра, смела и, както сподели опитът, само вярната. Тази бъдеща наднационална Европа, несъмнено, трябваше да е демократична. Неочаквано обаче тези две толкоз разумно взаимосвързани и разумно произлизащи от историческия опит условия за мирното бъдеще на континента се оказаха в несъгласие! Националната народна власт блокира наднационалното развиване, а наднационалното развиване унищожава демокрацията. И би трябвало да изградим нова народна власт. Демокрация, която не е неделима от концепцията за националната страна.
Днес за първи път в Европа се заражда една универсална класа, чиито желания ще доведат до трайна система на универсална правдивост и всеобща независимост.
Ще залезе или Европа на националните страни, или планът за превъзмогване на националните страни. И в двата случая Европейски Съюз е „ нашият залез “. Не съществува трета опция. И в двата случая ще е за положително. Или Европа още един път, само че този път спокойно, ще се трансформира в авангард на света, или ще потвърди на целия свят, че не може да си вади поучения от историята и че няма наличен за нас път за въплъщаване на красивите утопии в царството на действителността.
От „ Залезът на Европа ”, Роберт Менасе, Изд. „ Леге Артис ”
Снимка: de.wikipedia.org
